Върхът

И тръгнал той човекът...
отегчен, отритнат, озлобен,
към върха нагоре, някъде над нас!
Вървял, крещял и влачил се от мъка,
катерил се и падал...ставал и крещял.
Без страх, а с хъс,
без мисъл, а със смисъл,
със желание да стигне до върха,
над всичко и над всички да се извиси.
Да стигне до звездите,
да плува в синьото небе...
Мечтаел и вървял, удрял се...крещял,
но без да спира, без да се обръща,
с поглед все напред, нагоре устремен.
И след студ и болки,
след много малки върхове,
той стигна до върха!!!
Видя от там нищожните тела,
видя земята и морето...
видя това, което бе го озлобило,
но все пак видя му се красиво!
...и след студ и болки,
и след достигането на върха,
той тръгна пак надолу,
мястото му беше там...
да запълни своето квадратче,
той също бе човек!